Има два начина да се пише за дегустацията на уиски…. Правилният и моят! Е може и повече да има, поне тези два са ми известни.
Преди време един експерт по НЛП (невро лингвистично програмиране), след два – три часа комуникация, успя безпогрешно да посочи начина, по който правя избор при покупка на дълготрайни стоки. Последното което бих казал, е че марковите питиета при мен са дълготрайни стоки, но принципа който прилагам е същия.
Методът е елементарен. Може да се опише накратко така: „Забрави всичко друго и остави усещането да води“. Т.е. Усещане, възприятие и после пак усещане.
Ето защо вместо да започна с наложената от десетилетия методология, по която експертите стигат до познатите на всички поетични описания, започвам с няколко индивидуални импресии, независимо дали са верни или не.
• Интензивен и плътен цвят. Асоциира се със силен вкус и аромат. Придава усещане за по-отлежало уиски. Създава очакване за перфектен баланс между интензитет, вкус и аромат на напитката. Точно този баланс или дисбаланс майсторите и хората от индустрията наричат „духът на уискито“.
• Леко оцветяване. Светла и почти прозрачна течност. От пръв поглед това уиски говори – торф и пушек. Често не е така, но от някои “ idea fix” е ужасно трудно да се избяга. Не дава никаква идея за срока на отлежаване, затова се налага да прочетем етикета на бутилката. Създава обаче отчетливо впечатление за търсен дисбаланс, при който вкуса и аромата на плодове и билки, както и натрапчивия „смрад“ на пушек и торф, буквално са пратили в девета глуха всякакъв намек за печен сладкиш, пчелен мед и отлежал ром. В повечето случаи това си е самата истина.
• Златист цвят. Отлежалото в шери бъчви уиски се среща във всички основни региони, но поне според мен е трябва да е запазено за уникалните напитки идващи от Lowlands. Златистите оттенъци на добре отлежалите single malt лесно предизвикват „буря“ от асоциации. Вкусовете на пчелен мед, меден сладкиш, чист малц, круши, ябълки и дори черен чай, връхлитат ентусиастите още преди да са помирисали течността. Симфония от същите тези аромати ни отнася в далечни земи, с буйни жита, кристално чисти реки и огнени залези над Атлантическия океан.
Уиски с подобни характеристики, е подходящо и за весело начало, и за спокоен финал на среща с приятели и любими хора. За семеен празник, за всички други неформални поводи, а също така и за времето прекарано в усамотение и съзерцание на природата около нас.
• Цвят на мед (металът мед). Бъчвите от бърбън са също широко разпространени и се ползват в почти всички дестилерии. Преди много години и аз самият щях ад кажа: „Че каква разлика има тук едното златисто другото с медни оттенъци – всичкото си е уиски“….. Но моля въобще да не допускате подобни еретични мисли да витаят. Колкото цветовите нюанси са близки, толкова тяхното значение е коренно различно. При медните отблясъци на отлежалото уиски внушават стабилност, консерватизъм, изисканост. От вкуса на такова уиски очакваме интензивен торф, силен малц, който преобладава над останалите вкусове, тофу и други в тази октава. Дори по-опитните дегустатори трудно ще доловят срамежливите нотки на горски плодове и градински чай. Пушекът обикновено доминира аромата и единствено наличието на по-интензивен аромат на горски плодове и полски билки може да се добере до сетивата на любителите. Дървесните нюанси и при вкуса и при аромата са перфектното допълнение към тази какофония. Нарочно търсеният дисбаланс, дава на различните етикети от една и съща дестилерия, както и на различните реколти от един лейбъл, строго индивидуални характеристики.
Това уиски не е за весели компании, за ежедневни удоволствия или за миговете в които сме само със себе си. То си търси официалните събития със съответната тежест – важни делови срещи/вечери, официални фирмени и други мероприятия. Разговори на четири очи – пак по същите поводи или като акомпанимент за тежките карибски пури, но единствено в компания. Да се консумира такова уиски сам е като да се управлява луксозна лимузина на първа скорост.
• Червени нюанси. Понякога конкретни партиди бъчви, в комбинация с малко карамел E150(a) си правят шега с майсторите на уиски. Карамелът като цяло се използва за да засили цветовата интензивност и да придаде по-тъмен цвят от оригиналния. В резултат понякога се получават (а име и конкретни лейбъли, при които това е търсен ефект) лесно забележими червени краски (надявам се че приемате тази тафталогия). Добавката има лек но забележим, принос към вкуса и аромата. Интересното е, че по този начин уискито става на практика непредсказуемо. Може да се наблюдава засилване на характеристиките на един от двата описани по-горе типа, може да са получи уникална комбинация от тях или да се стигне до определението „Те такова животно нема“. В това именно е очарованието на тези дестилати.
Къде и как да консумирате такова уиски …. преценете сами. Оставете гласовете вътре във вас да ви подскажат и не се съобразявайте с нищо друго.
Все пак най-важното е да
КОНСУМИРАТЕ С УДОВОЛСТНИЕ И ОТГОВОРНО!
До тук с моя начин на дегустиране. За тези които не са се отегчили, предлагам превод на съответната статия в WlKIPEDlA, където можете да прочетете нещо сериозно или поне да разберете кои източници са ползвали авторите.
По материали от wikipedia и други източници. https://en.wikipedia.org/wiki/Whisky_tasting
Дегустацията (на уиски) представлява анализ на напитката, чрез визуален преглед и усет/възприятие за вкус и аромат. Дегустациите обичайно се провеждат от групи ценители или експерти, с цел съпоставка и сравнение, както или като социално събитие.
Независимо, че няма формална структура, в общия случай дегустациите преминават през следните основни етапи (предмет на тази статия са само първите три).
1. Дегустационни чаши.
Формата на чашите за дегустация е от съществено значение, когато подхождаме към това начинание сериозно. Стандартната чаша е най-малко подходяща за целта, поради наличието на широк отвор, който позволява на изпаренията да се разсейват бързо, както и поради държането на чашата с ръка, което води до нежелано затопляне на напитката. Общоприет стандарт за дегустации в индустрията представлява чаша с формата на лале и със стълб/дръжка, като чаша за шери или copita. Друга популярна опция е Glencairn whisky glass (на изображението по-долу). Някои специално разработени чаши за дегустации имат капаче, предназначено да задържа аромата на напитката.
Glencairn whisky glass
2. Цвят и плътност (визуален преглед)
Чашата за дегустация се държи под ъгъл от 45 градуса, често пред бяла повърхност за да станат кристално ясно видими всички цветови нюанси. „Дълбочината“ на цвета в общия случай, се определя от бъчвите, в които уискито отлежава. Испанският и Европейският дъб обичайно придават много по-интензивен цвят от Американският бял дъб. По-светлият цвят също така може да е индикатор за бъчва, която се ползва повторно или повече пъти.
Златистият оттенък, най-вероятно се дължи на отлежаване в бъчви първоначално използвани за бърбън, докато бъчви от шери ще придадат цвят на мед (медта като метал). Не на последно място интензитетът на цвета зависи от „възрастта“ (срока на отлежаване) на уискито, както и от евентуалното наличие на изкуствени оцветители. Наличие на такива може да се установи по аромата на карамел, който често се използва като оцветител.
Тук е мястото за две малки уточнения. Докато в уиски индустрията зад океана, обичайно се използват нови дъбови бъчви за отлежаване и съхранение, в Европа и в честност в Шотландия това е по-скоро изключение. В зависимост от характеристиките на продукта си дестилериите, ползват главно бъчви, в които вече са отлежавали бърбън или шери. Напоследък за някои специфични блендове се ползват и бъчви от крафт бира, както и от други напитки, които отдават на дървото своите специфични цвят и аромат.
В уиски индустрията по принцип се влагат само естествени суровини – чиста вода, пшеница, ечемик и в по-малка степен царевица и ръж. Все пак индустрията (в Шотландия) е допуснала употребата на една изкуствена съставка – E150(a) – Карамел обикновен (Plain caramel) (https://distiller.com/articles/color-of-whiskey).
След задълбочения преглед на цветовите нюанси, ускито се завърта в чашата, така че да достигне почти до върха. Напитката ще остави следи по стъклото, които се стичат надолу. Гъстотата на следите и времето за което те се стичат към дъното на чашата ни дава представа за силата (плътността) на напитката и за нивото на взаимодействие с бъчвата в която е отлежала.
„Взаимодействието с бъчвата“ и „активността“ и, са определящи, за плътността, а не толкова срока на отлежаване. Този срок влияе върху баланса между различните елементи на вкуса и аромата, но за това, по-нататък. При повторение на процеса, след като се добави и малко
количество вода, появата на мътност, ще покаже, че напитката не е преминала през „студена филтрация“.
https://en.wikipedia.org/wiki/Chill_filtering
НАЗДРАВЕ И КОНСУМИРАЙТЕ ОТГОВОРНО!
