За да стигне до настоящата степен на развитие, уискито от „голямата четворка“ Шотландия, Ирландия, САЩ и Канада, са натрупани над 300 години (а може би и много повече) опит и традиции. Колко време ще трябва на новите играчи, да достигнат това съвършенство, ще видят …. Бъдещите поколения.
И тук е мястото да разводня тази статия с още една моя си мисъл. Конкретно по отношение на традиционните алкохоли, лично считам за разхищение на предприемаческа енергия и потенциал, опитите за развитие на напитки за които в съответния географски и социално икономически регион, няма традиции, няма достатъчно експертиза, нито култура на консумация. Няма по-типичен пример за това от френското уиски. Звучи ми направо кощунствено.
Ако на вас ви предложат Шотландско бренди, как ще реагирате???
Но тъй като всеки сам е свободен да търси успеха и славата си, ние консуматорите само може да се радваме на този разцвет на уискито в световен мащаб…. И да изберем, това което най-много ни допада.
Конкретно по държави:
Австралия
Австралийски уискита спечелиха и печелят глобални уиски награди и медали включително „World Whiskies Awards“, Jim Murray’s Whisky Bible „Liquid Gold Awards“. Към Декември 2021-ва година в Австралия са регистрирани 333 работещи дестилерии от които около 50предлагат уиски на пазара. Индустрията бележи стабилен ръст още от началото на 90-те, особено в бутиковите уиски разработки.
Повечето Австралийски уискита се произвеждат по технология много близка до тази в Шотландия, но във вкусът и ароматът им присъстват нюанси, които ги отличават. Повечето уиски произвеждано в Австралия е сингъл малц, но има множество вариации, което е естествено при отсъствието на стриктни правила и традиции, които да регулират различните стилове. Типични за Австралия са също така ръженото и пшеничното уиски, както и блендовете.
Австралийското уиски се сдоби със световна популярност през 201-Australian whisky was popularised globally in 2014-та година, когато Sullivan’s Cove French Oak single cask спечели World Whiskies Awards в категорията най-добро сингъл малц уиски в света. Тогава за първи път дестилерия извън Шотландия или Япония печели тази категория.
Дания
Дания за почва производство на уиски през 1974-та. (това си е доста важна година). Първият Датски сингъл малц в продажба е „Lille Gadegård“ от Bornholm, през 2005-та. Тъй като „Lille Gadegård“ е винарна, тя ползва собствени бъчви от вино за отлежаване на уиски.
Вторият Датски сингъл малц на пазара е „Edition No.1“ от микро бирарията и дестилерия „Braunstein“. Уискито е дестилирано през 2007-ма година, като е ползвана вода от Гренландски лед и е пуснато на пазара през 2010г. Друга Датска дестилерия е „Stauning Whisky“ базирана в „Jutland“.
Англия
Към момента най-малко осем дестилерии произвеждат английски уиски. До края на 19-ти век, дестилерии има в Лондон, Ливърпул и Бристол. След това производството на Английско уиски е прекратена до 2003-та година.
Финландия
Според статия в World Whisky Day, която изглежда актуална (не открех точна дата), във Финландия има 4 дестилерии, които произвеждат много малки количества уиски. Магазинната мрежа за продажба на концетриран алкохол във Финландия се контролира изцяло от държавния алкохолен монопол „Alko“ и рекламата на високо алкохолни напитки е забранена.
Опитите на държавния монопол да развива производството и пазара на уиски във Финландия намират своя край, когато пред 200-та година производството на най-успешната марка „Viski 88“ е прекратено. Явно огромният дестилационен потенциал на държавата с хилядата фиорда е концентриран главно в производството на водка.
Франция
Френско уиски е уискито произведено във Франция. Дестилариите произвеждащи френско уиски са „Glann ar Mor“ и „Warenghem“ в Brittany, „Guillon“ в Champagne region и „Grallet-Dupic“ в Lorraine. „Buckwheat whisky“ се произвежда от „Distillerie des Menhirs“ в Plomelin, Brittany. „Vercors Distillery“ е в Drome. Към момента има над 40 активни дестилерии въ Франция.
Първото френско уиски е произведено в „Warenghem distillery“ през 1987-ма година, и също те представят на пазара първия френски сингъл малц през 1998-ма.
Според изследване направено през 2016-та година французите са най-големите консуматори на уиски в света и особено на Шотландско уиски. Към момента моето предварително мнение че ще опитам френско уиски, след като французин опита Шотландско бренди, си остава в сила.
Грузия
Първото Грузинско уиски е произведено от Грузинският винопроизводител, съосновател на „Askaneli Brothers“ Jimsher Chkhaidze. Уискито „JIMSHER“ се произвежда по традиционна Шотландска технология и е в продажба от 2016-та година. Върху дизайнът на бутилката и етикета е работил известният продуктов дизайнер Zviad Tsikolia.
Новото Грузинско уиски се предлага в три различни групи блендове:
· Отлежали в Грузински ex-wine „Saperavi“ дъбови бъчви;
· Отлежали в Грузински ex-wine „Tsinandali“ дъбови бъчви;
· Отлежали в Грузински ex-Brandy дъбови бъчви;
Грузинско уиски се предлага на пазара в Китай, Полша, Украйна и Казахстан. През 2017г. на дегустационния конкурс „World Whiskey Masters“ проведен в Лондон, Грузинското уиски спечели сребърни медали в различни категории. През същата година получи и първия си златен медал, както и сребърни медали на конкурса „Global Travel Retail Spirits Masters“. През Марк 2018-та „JIMSHER“ получава сребърен медал категорията „Best World Whisky“ в рамките на „International Whisky Competition“.
Германия
Производството на уиски в Германия е сравнително нов феномен. Но едва ли подозирате, че в момента в Германия има повече действащи дестилерии от колкото в Шотландия. Началото е поставено в началото на 90-те години на 20-ти век. Стиловете произвеждано уиски очаквано наподобяват Ирландските, Шотландски и Американски (САЩ) категории: сингъл малц, блендове, пшенично и подобно на бърбън уиски. Не е прието стандартно спелуване на думата и се ползва както „whisky“ така и „whiskey“. През 2008-ма в Германия оперират 23 дестилерии, но както споменахме, днес положението е много по-различно. Предполагам, че това е в резултат от прословутата предприемчивост на германците и на техния вековен опит в пивоварната индустрия. (Актуализирано през Април 2023-та) Аз лично опитах някои от мострите на дестилерия Slyrs, но за това ще разкажа скоро.
Индия
Дестилирани алкохолни напитки с етикета „уиски“ в Индия, обичайно са блендове базирани върху неутрален алкохол, дистилиран от ферментирала меласа или зърно, със съдържание на традиционно малцово уиски една между 10 и 12 процента (пак очевидна аналогия с част от алкохолната индустрия по в нашия географски регион). Извън Индия, този продукт по-скоро ще се нарича ром.
Според годишния доклад за 2013-та година на Шотландската уиски асоциация, „няма задължителна дефиниция за уиски в Индия и Индийският доброволен стандарт, не изисква уиски да се дестилира от зърно или да отлежава“.
Блендовете базирани върху меласа представляват 90% от консумираното „уиски“ в Индия, въпреки, че 100% малцово и друго зърнено уиски вече се произвежда и предлага. „Amrut“, първото сингъл малц уиски произведено в Индия е представено на 24-ти Август 2004г.
Мексико
Мексиканското уиски е относително младо. То не е било популярно в страна за разлика от други местни дестилати. Въпреки това все повече дестилерии започват да разработват местни уиски варианти и да ги популяризират аналогично на вноските брандове.
Швеция
Производството на уиски в Швеция стартира през 1955 от вече несъществуващият бранд „Skeppets whisky“. Последната продажба на такова уиски е регистрирана през 1971-ва година. През 1999-та е създадена „Mackmyra Whisky“, което по настоящем е най-големият производител в страната. Mackmyra печели няколко отличия включително Европейски уиски на годината за Jim Murray’s 2011 Whisky Bible и награда за най-добър Европейски производител на алкохол за 2012-та на International Wine & Spirits Competition (IWSC).
Тайван
Kavalan е първата частна дестилерия в Тайван. През Януари 2010г. един от продуктите на дестилерията предизвика истинско объркване, като спечели срещу три Шотландски и едно Английско уискита в „blind tasting“ (тест на сляпо) организиран в Leith, Шотландия организиран в чест на „Burns Night“. Дестилерията е определена от „Whisky Magazine“ като World Icons of Whisky (Световна уиски икона) „Whisky Visitor Attraction of the Year“ (Световна уиски атракция на годината) за 2011 и продуктите и са спечелили няколко други награди.
През 2012, малцовото уиски на Кавалан „Solist Fino Sherry Cask“ е определено за „ново уиски на годината“ от Jim Murray в неговото ръководство Jim Murray’s Whisky Bible. През 2015, „Solist Vinho Barrique Single Cask“ е посочено за най-добър сингъл малц в света от World Whiskies Awards. През 2016, Kavalan Solist Amontillado Sherry Single Cask получава същото отличие.
Уелс
Въпреки че дестилацията на уиски в Уелс бележи началото си през средновековието, през 20-ти век, там няма активно работещи дестилерии. during the 20th century. Възходът на движението за въздържание, на практика води до упадък на индустриалното производство на алкохол през 19-ти век и през 1894-та година производството на уиски в Уелс е прекратено.
Възраждането на тази индустрия започва през 1990-та година. Първоначално малцовото уиски „Prince of Wales“ е продавано като Уелско, но на практика това е просто Шотландски бленд бутилиран в Уелс. Съдебно дело заведено от Шотландски дестилерии прекратява това начинание.
През 2000 „Penderyn“ Distillery стартира производство на „Penderyn“ single malt whisky. Първите количества са в продажба от 1ви Март 2004-та за деня на Свети Дейвид (или Давид) и в момента има световно присъствие. Налично е и в Българските специализирани сайтове. Дестилерията „Penderyn“ е разположена в националния парк „Brecon Beacons“ и се счита за най-малката дестилерия в света.
Япония
В Япония се произвеждат сингъл малц и блендирани уискита. В основанта е каша от малцуван ечемик изсушена в пещи, като се влега известно количество торф, но по-малко от обичайното за торфените уискита от Шотландия. За дестилация се използва стандартен казан, а не колона. Към момента някои Японски дестилерии използват Шотландски малцови уискита, които блендират в Япония.
Преди 2000-та година Японското уиски е било предназначено основно за вътрешния пазар и има ограничен експорт. Но през последните години популярността на Японските уискита расте в световен мащаб. Марки като „Suntory“ и „Nikka“ спечелиха много престижни международни награди през последните две десетилетия.
Други
„ManX Spirit“ от остров Ман е дестилирано в други локации и се редестилира на мястото на номинанлия си произход. Дестилерията купува отлежало Шотландско малцово уиски и го редестирлира.
През 2010-та година е пуснато в продажба 21 годишно Чешко уиски – „Hammer Head“.
„Puni“ е Италианска дестилерия в Glurns, която произвежда сингул малц уиски, включително „Alba“, което отлежава в екс сицилианско вино бъчви от сорта Марсала.
През 2008-ма най-малко две дестилерии от Кавказкия регион, традиционно произвеждащи бренди обявиха плановете си да навлязат на местния Руски пазар на уиски. Базираната в Ставропол дестилерия „Praskoveysky“ базира проекта си върху Ирландско уиски, докато в Кизлар Дагестан, „Russian Whisky“ анонсира уиски вдъхновено от Шотландските сингъл малц, блендове и вариации на пшенични дестилати.
„Destilerías y Crianza del Whisky“ S.A. е уиски дестилария в Испания. Нейното 8 годишно „Whisky DYC“ е комбинация от малц и ечемични дестилати отлажавали отделно минимум осем години в Американски дъбови бъчви.
„Frysk Hynder“ сингъл малц от „Фризия“, дестилирано и бутилирано от дестиларията „Us Heit Distillery“. Това е първият сингъл малц произведен в Холандия, но към момента е третото по популярност уиски от тази страна.
Не мога в тази статия да не спомена и скромният Български принос към производството на уиски. Както на повечето от вас е известно в България са се произвеждали или се произвеждат най-малко три вида уиски. „Дива коза“ „Black Ram“ и „Savoy“.
Доколкото ми известно всички са печелили отличия на международни форуми. За съжаление те трудно влизат в конкуренция с утвърдените марки и засега са блендове между неутрален алкохол и малцови дестилати в различна пропорция.
Дали е възможно да се произвежда първокласно сингъл малц уиски в България само времето ще покаже. Прилагам нещо интересно което откривам за всеки от тези три бранда.
http://www.nabore.bg/statia/uiski-na-nash-pensioner-razbiva-konkurenciyata-728-31
https://m.bacchus.bg/novini/2017/09/08/3038642_zlaten_medal_za_bulgarskoto_uiski/
https://www.investor.bg/style/345/a/oficialno-london-prie-vodka-i-uiski-savoy-v-kluba-na-svetovniia-elit-230752/
Разбира се информацията в настоящата статия е оскъдна и съкратена. За повечето от новите уиски дестинации може да се пише много и вероятно това ще стане в близкото бъдеще. Част от дестилериите споменати тук имат неистина забележителен маркетинг и ако качеството на продукцията им стигне до същото ниво, ги очаква светло бъдеще.
Излишно е да теоретизираме до каква степен британското влияние през вековете има принос за сегашното развитие на индустрията. Пример за липсата на такава връзка е Япония, а Австралия вероятно може да е пример за противоположното.
Това което за мен се очертава като извод, е че добре се развива производството на уиски в държаните по-горе, в които няма типично местно високоалкохолно питие, което традиционно доминира местния пазар (Япония, Тайван, Австралия). В държавите с изявена алкохолна култура с водещи традиционни местни питиета (Мексико, Германия, Испания, Франция, Италия и др.), има примери за производители които се справят добре, но успехите на международната сцена са все още скромни.
Аз си оставам привърженик на тезата, че всяка нация следва да акцентира върху това, в което е най-добра. Какво мислите вие? Споделете тук или в блога.
