Това е нормално, като се има предвид, че началото беше донякъде импулсивно, без ясна визия, каква е целта. Пътуването до Шотландия това лято трябваше да даде отговори поне на част от горните въпроси, но както се случва обикновено, отговорът на един въпрос, води до възникването на поне три нови.
Все пак, в резултат от посещенията на две нови дестилерии, обиколката на част от природните забележителности на Highlands и остров Skye и не на последно място часовете прекарани в размишления в няколко различни барове, дадоха известен резултат. Мога да кажа, че успях да формулирам някаква обща посока. Каква точно, ще се разбере в движение. Ако трябва да използвам сравнение със света на уискито, до момента приключи малцуването и ферментацията и предстои да бъде „дестилиран“ резултата.
Няма да се спирам на всички преценки, които направих за собствена консумация, ще кажа само, че след почти година, през която се занимавам с уиски във всички възможни аспекти, съм пределно наясно, че няма как, поне към момента, да дам съществен принос в областта на дегустациите.
Това не означава, че ще прекратя дегустациите в блога. Напротив, те ще станат повече и по – описателни. Но успоредно с тях, постепенно ще се появят и други видове информация. …. Всичко с времето си.
В тази статия, ще се опитам да споделя моя опит в планирането и изпълнението на пътешествие до Шотландия. Въпреки, че всичко при мен протече почти по план, научих няколко важни урока, които ще споделя.
КРАТЪК ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ШОТЛАНДИЯ.
При всеки проект, планирането е от съществено значение за добрите резултати. Днес всеки, може сравнително лесно да планира пътуване в почти всяка дестинация. Самолетни билети, нощувки, резервации в ресторанти, кола под наем, изчисления на маршрути и разстояния, посещения на дестилерии и дегустации. Всичко това става през съответните платформи, бързо, лесно и надеждно (с изключение на полетите в някои от големите компании, това лято). … Но това не е всичко.
Планирането трябва да започне не от детайлите, а от основната цел на пътуването. В моя случай да събера максимално количество информация, за уискито и Шотландия – непринудени контакти с хората, посещения на дестилерии, барове, ресторанти, туристически обекти, природни забележителности и всичко останало.
Снимки:
Искате да направите снимки на магнетичната природа на Шотландия. Чудесно. Замислете се обаче дали да отидете там през лятото. В този сезон в пейзажите на север има три цвята сив (облаци и замъци), бял (къщи и овце) и зелен – всичко останало. Снимките, които направих са изцяло в тази тоналност.
За да направите забележителни снимки, отидете през есента. Има повече слънце, растителността вече не е смазващо зелена, а се обагря в много цветове.
Въпреки, че е от огромна важност, цветовата палитра не е всичко. Добрата снимка се нуждае от композиция, сюжет и много други елементи. За да се получи перфектния микс често се налага да правите стотици опити, от много гледни точки и в различни части от денонощието. За целта, освен всички други предпоставки е необходимо време. Планирайте пътуването по такъв начин, че да разполагате с необходимото време на местата, които държите да фотографирате. За пейзажите например, може най-подходящото време да е по залез или по изгрев. Независимо от многото предимства на екскурзиите, които ще опиша по-долу, при тях рядко ще имате на разположение необходимото време.
Шофиране:
Каквото и да ви казват, моят опит сочи, че управлението на автомобил с десен волан в лявото платно не е драма. Понякога може да бъде комедия или може би малко екшън, но не и драма.
Най-лесно се свиква с лявото платно. Просто трябва да сте там, за де не се блъскате с другите. Повечко внимание трябва да се отдели на кръговите кръстовища, където колите идват отдясно, а вие трябва да тръгнете наляво. Но след половин час и с това се свиква. Следват двете истински предизвикателства:
При колите с ляв волан, дясната страна на колата е отдалечената от водача, но мозъкът ни е асимилирал това и ние заобикаляме всичко което стои от дясно инстинктивно. Но когато се качим на кола с десен волан, не е точно така. Ориентацията ни, не е настроена да заобикаля от правилна дистанция препятствията, които са в ляво, когато лявото е отдалечената част от колата. Първия път когато шофирах във Великобритания, по пътя всичко си беше ОК, но влизайки в един малък град, буквално не слязох от тротоара. Слава богу беше късно вечер и никой не пострада. Сега след около 1500 мили стаж, се справих отлично – само едно закачено огледало отляво.
Другото предизвикателство, което създава по-малко главоболия са скоростите. Скоростните кутии на колите с десен волан са идентични с тези на колите с ляв волан. Да но ние сме свикнали първа и втора да са към нас, а пета и шеста да са „навън“. Това създава проблем единствено при превключване от пета на шеста, което при доза разсеяност се превръща в превключване от пета на втора. Колата доста се сърди, но при бърза реакция обикновено минава без последствия.
Специално в Шотландия има лек гъдел със стандартните пътища на които разрешената скорост е 60 мили в час. (96 км. в час). Обичайно тези пътища са натоварени, освен ако не избягате далеч на север и обикновено, всички участници се стремят да карат с максимално разрешената скорост. Това не е точно проблем, но на много места такива пътища са едновременно възтесни и следват плътно релефа на терена (съвсем буквално). Въобще не е изключение след височинка дълга няколко метра, да има лек обратен вираж и пътя да се опита да ви „изхвърли“ в насрещното движение. По принцип се свиква, но ако ви омръзне, просто намалете на 50 или дори на 45 мили в час. Повечето братанци са възпитани водачи и можете да сте спокойни, че никой няма да ви притиска. Като положителен може да се счете факта, че при включване на път без предимство няма ограничение на скоростта. На повечето от тези места на пътя е написано „Намали“, но преценката си остава ваша.
По главните пътища и магистралите, няма как да имате проблем, всичко е много добре регулирано и обозначено. Повечето от вас предполагам знаят че ограничението на скоростта по магистралите е 70 мили в час (112 км. в час).
В повечето от малките градове лесно ще намерите обществен безплатен паркинг. За Глазгоу, Единбург и другите големи градове е добре да планирате предварително, както маршрута така и паркирането.
Най-големия проблем който се сблъсках по време на пътуването тази година, беше цената на колата под наем. Направих резервация 3 месеца по-рано и въпреки това, цената за 2 дни на една джобна Киа, беше разна на цената за 6 дни на 9 местен Мерцедес автоматик от преди Ковид ерата. Нищо друго не мога да кажа освен, че това лято има колосален пик на пътуванията както на външни туристи, така и на британци.
В заключение от всичко до тук, ще кажа, че за кола под наем препоръчвам, висок автомобил например SUV, но истински, а не просто хетчбек с висок просвет, каквито ги има доста. Задължително автоматик и снабден с добра навигация, която ви казва на кой изход да напуснете кръговото, преди, а не след като подминете изхода.
Ресторанти:
По принцип ресторантите във Великобритания са като всички други. Или поне така изглежда. Всъщност за интернационалните ресторанти в големите градове, това е напълно валидно. Посещавал съм италиански, френски, мексикански и други ресторанти в Единбург, Бирмингам и на други места, както и типично английски пъбове в Лондон. Обслужваното там е било идентично с това в България във всички аспекти.
Естествено тук следва но. Но когато се озовете в „дълбоката провинция“ нещата могат да изглеждат по-различно. Не е необходимо да гадаете, просто се огледайте и правете това което правят останалите посетители. Като например вместо да седнете на масата и да очаквате някой да ви обърне внимание, отидете на бара и поръчайте. После най-вероятно ще бъдете обслужени, в смисъл, че ще ви донесат поръчката. Но ако не поръчате на бара, ще останете гладни и жадни. Научих си урока в третия ресторант в който влязох в малките градчета по пътя тази година. Все пак, това не е универсално правило, като има и места където се прилага стандартен подход при вземане на поръчките.
Друг интересен факт, е че често се налага да се представите на някой любезен служител на входа на ресторанта и да обясните, че желаете да се храните там. След което да изчакате да бъдете заведен до маса от някои от сервитьорите. Това разбира се е нормално при пълен ресторант, но когато се прави и при абсолютно празно заведение, в най-малкото населено място на малък остров, изглежда малко странно.
Както и да е, ако описаното по-горе е просто малко екзотика и местен колорит, то въпросът с изхранването в малките населени места, които същевременно са и туристически центрове е изключително сложен, особено през лятото. Няколко часа след като потеглих на обиколка на север, докато екскурзоводът обясняваше на дълго и на широко за историята на местността която пресичахме, някои от пътниците попитаха, дали е добре да имаме резервации за вечеря в ресторант в градчето, където е настаняването. Бяхме информирани, че това е на практика наложително, тъй като през лятото е много натоварено и градчето приема много повече гости от наличния капацитет за хранене в заведенията. Опитите ми да направя on-line резервация бяха неуспешни и на следващата спирка предвидливо заредих с провизии за 2 вечери.
В самото градче – Портрий на остров Скай, се оказа, че има няколко варианта да се вечеря. „Предвидливите“, които са си резервирали ресторант седмици по-рано, се радваха на поръчките си в ресторанта. „Търпеливите“ и „Оптимистите“ чакаха на опашки пред ресторантите за да се освободи маса, която да заемат. Туристите, които бързаха за някъде бяха пред индийските и китайските будки, които предлагат готвено за „в къщи“.
Част от останалите, точно като мен се възползваха от ресторанта на открито – пейките в миниатюрния център, които се превърната в маси за хранене. Повторих процедурата и следващата вечер. Въобще не съжалявам, поради две много важни причини. Първо, на следващия ден научих, че част от останалите туристи от групата с която пътувах, са успели да си резервират места в ресторант за втората вечер. Е това чудесно, но са били инструктирани да се явят точно в 20,00 и че следва да се приключили с вечерята до 21,15. Много благодаря, на пейките е по-вкусно. Втората причина е още по-важна. Докато обикалях и разпитвах за места в ресторантите, още първата вечер установих местоположението на най-добрия бар в градчето, както и факта, че там нито трябват резервации, нито масите за заети. Места имаше и двете вечери и то без чакане. Какво друго да кажа освен че първата вечер си поговорих с идни французи за България, а втората вечер барманът беше от южна Европа и много искаше да си говори н някои от нашите географски ширини.
Екскурзия:
Аз лично рядко тръгвам на организирани екскурзии. Не обичам да ми определят графици, да се съобразявам с твърде много други пасажери, често не съм съгласен със селекцията на обектите, които се предвидени за посещение. Но въпреки това, при планирането реалистичният подход надделя. Прецених, че няма как сам да проуча, селектирам и да обиколя достатъчно интересни туристически обекти. Така, че след като през първите два дни, посетих две дестилерии, на третия ден сутринта се качих на 16 местен автобус за тридневна обиколка на северна Шотландия н акцент пътуване и престой на остров Скай. И се оказа че не сгреших.
Първоначално бях леко скептичен към комбинацията шофьор на автобус и екскурзовод, но това беше, докато човекът започна да говори. С малко изключения не спря през целия път и разказа подробно най-интересното от историята и голяма част от митологията на всяко от местата през, които автобусът премина, независимо дали бяха част от планираните обекти за посещение или не. И не само. Става въпрос за това как беше поднесена информацията. Интригуващо, вълнуващо, със съответната емоция, даже където трябва придружени от фолклор – песни, за съответните места или събития, които пускаше по уредбата в автобуса. За мен поне това беше нещо ново и интересно.
При това екскурзоводската част, не попречи по никакъв начин на професионалното и безопасно управление на автобуса, нито на спазването на графика.
Местата на които автобусът спря, бяха добре избрани. Множество точки за наблюдение и снимки. Един от най-красивите замъци на север, места свързани с историята живописни градчета, повечето от туристическите обекти на остров Скай, Езерото „Нес“ (Лох Нес) и други, които вече не помня. Както споменах по-горе, често времето за снимки не беше достатъчно (за да се разпъне статив и да се смеят няколко различни обективи), но пълно щастие, както знаем няма.
В случай, че бях решил да обикалям сам, едва ли щях да посетя дори една трета от всички тези места.
Цената на екскурзията, без храната и посещението на обектите, ще ви коства по-малко от цената за настаняване и наем на кола, освен ако колата не се къса по шевовете. Така, че смело напред. Има няколко сайта, които са посредници и ще ви предложат екскурзии от десетки туроператори в Шотландия. Самите туроператори имат рейтинги в популярните сайтове за туристически обекти и услуги. Като цяло вероятността да получите зле планирана екскурзия или лошо обслужване е минимална, поради наличието на огромна конкуренция в този отрасъл.
Настаняване:
За местата за настаняване мога да кажа само добри неща. Всички квартири които посетих бяха в напълно реновирани къщи или етажи, много добре обзаведени, чисти и предлагаха богата закуска. Освен стандартните зърнени закуски, мюсли, кроасани, плодове, зеленчуци, йогурт и мляко, домакините често ви предлагат да сготвят нещо по ваш избор – бекон с яйца или нещо друго, в рамките на уменията им.
Дали заради регулации или заради конкуренцията, но качеството там е сравнимо с това в повечето тризвездни хотели и даже ги превъзхожда.
Трябва да уточня, че посетих само места с рейтинг над 80% от максимално възможния за съответния сайт. Качеството на обектите съответстваше на цената, но цената особено през лятото си е много сериозна.
